След 15 дни морски "мъки" вече съм си в София. Изкарахме си страхотно в дискотеката с Ирето, Криси, Боби, Алекс и Денислав. По едно време ме налегна носталгията по любимия човек, но стиснах зъби, а и не ме пуснаха да си ходя да си тъгувам сама. :D Прибрах се в 7 сутринта. Евала си правя. Даже не ми се спеше, но легнах, тъй като не беше добра идея да си играя със здравето точно в момента и реших, че 24 часа са достатъчни без сън. Е, не беше най-спокойният сън, но не е лесно да се върнеш... Телефонът ми звъня 4 пъти. ;Х
Днес се разходих до кафето. Вальо (бившият ми шеф) беше пийнал и беше в забавното си състояние. Разбира се, опяваше ми за бившия, за Херки, за пиянските истории на бившия, за бла-бла-бла... Стана ми даже малко гадно. Оказа се, че цялото кафе знае за случката с Херки. От гадно ми стана отвратително! А накрая - Херки дойде. Баааам! Подмина ме, естествено, както беше казал на малката. Е, поне се радвам, че с бившия са ок и се надявам скоро и да са както преди. Затова мисля и да не се мяркам в кафето особено. Надявам се нещата да се уталожат. Бившия съвсем не е добре и това не знам накъде ще избие. Малко е страшно. По това, което чух, положението е трагично. Мисля да изчезна ...
