Ех, какво е любов щом не те разтресе и не ти създаде главоболие?
От първото ме хвана... Не мога да престана...
Досега какви ги пишех... А тя каква стана... Човек да не реши да дойде на море! Толкова драма и любов на едно място - чак е странно. Та...
Херки е в миналото! Тъй като колкото и да му се възхищавах той, разбира се, се прояви като пълния идиот, като е заявил, че повече няма да говори с мен. Ха! Майната ти! Даже искам да му кажа едно гооооолямо "БЛАГОДАРЯ"!
Случката с Херки се повтори и тук, в Созопол, с един доста симпатичен тип, който е от компанията на една вече бивша съученичка - Коси. Те редовно идваха в кафето, в което работехме двете преди. Големи сладури. Та, чудя се дали да използвам истинското му име или пак да е с прякор? ... Нека бъде Вълчо. :D Първата асоциация беше с Джейкъб Блек сега и затова нека бъде така! :D Оказа се, че и двамата сме се били харесали още от преди. Тоест, на мен просто ми допадаше, защото беше симпатяга, нищо повече - все пак бях сериозно обвързана. Но сега... Ох, мамоооо ... редовно съм на косъм да го изнасиля! Той е едно страхотно и грижливо същество. Въпреки, че е същата зодия като бившия, но Вълчо все пак е по-голям и с доста по-голям мозъчен капацитет.Разликата ни е 6 години, но не мисля, че това е нещо фатално. Е, баща ми сигурно ще каже, че е някакъв старец вече, но не той ще е с него все пак. Искрено се надявам да ни потръгнат нещата, когато се върнем в София. Той вчера замина за Приморско. Като цяло нещата ни тръгнаха, както с Херки - буквално същата история, просто с различен финал. Хубав, смел финал, благодарение на него. Мисля, че официално станахме двойка (колко странно звучи) на 11-ти август, когато седнахме отвън пред един от баровете, където бяхме с всички, Коси се изнесе и просто директно си зададох въпросите. Получих адекватни и задоволителни отговори, а не мрънкане и измъкване. Разбрахме се като възрастни хора - най-накрая!!
Вече даже ми липсва. Имаше вероятност да дойде за последно "Чао" и мислех да му дам миньона, който беше наречен за специален човек, който в крайна сметка, се оказа той, но май няма да има възможност и сега аз ще си го гушкам, докато се видим. Даже живеем наблизо един до друг. Аз съм в Надежда, а той в Толстой. Това съвсем ме уби! Беше жестоко! Иска ми се просто да го гушна. Да ме стисне и да си умра от кеф! Да легнем и да заспим просто... Влюбена-загубена, ха-ха-ха...
Хайде ставам да се оправям, че все пак е последна вечер на морето. Със сестрата ще се метнем до някой бар да запием малко и утре тутут за голямото село - София. Ще пиша директно от там.
Поздрави!
By: Skyley
