Поредната от многото ми страсти... Защо татуировки? Ами, защото забраненото е най-сладко /Сис, това е от твоето есе/ =). Още малка съм фен на това изкуство! Уникално е! Е, да... Не е от най-полезните и смислени неща, но пък е страхотно. Изглежда добре, /разбира се, ако се попадне на добър специалист, иначе се получават петна и стои ужасно/ не е особено скъпо, /или поне така си мисля/, противопоставяш се на забраната /ако имаш такава/ и се радваш на победата. /ако си я извоюваш/. Съвсем се оплетох... =Х Да кажем, че имам странни страсти, но пък хората около мен нямат нищо против или поне не показват особено заинтересоваността си към това да си съсипя кръвта и кожата. Все пак рискът от рак на кожата или от отравяне при татуировките е огромен, едва ли не задължителен. Е, нашите тотално са наложили вето на идеята да си правя татуировки, с изключение на временни, срещу които баща ми се съгласява най-мирно, тихо и спокойно без спорове. Ами... Какво друго??? Ето един поздрав... А пък друг път и другите страсти, по които съм луда... =)
