End of the summer...

   Никога не съм била любител на 40 градусовите жеги. Но пък и никога не съм била фен на -20 градусовите студове. Като цяло - в моя случай няма угодия. Ама жена, какво да ме правиш.
   В предишния си пост бях спомена какво се случва преди лятото и какво предстои да се случи. Е, прогнозите бяха почти верни. Имаше пътувания, имапе ситуации, имаше и доста въпросителни. Не че сега няма, но е някак една главна, а не няколко седящи pending ( с риск да прозвуча много работна). Ооо, да! Не съм описала. Lufthansa Technik Sofia си има нов Транспортен кординатор/Експерт логистика или там каквото в нашата държава се води. Много яко и страшно едновременно. Шанс, ще свикна.
  Та, интересно лято се получи. Много постове умишлено не видяха бял свят. Не съм забравила да изливам всичките си глупости и мрънканици тук. Просто прецених, че не е нужно всеки да има достъп до тях. Както и да го погледнем, скъпо ми блогче, те приемам за нещо лично и сравнително никому неизвестно и се ограничавам. За разлика от преди. Хубаво е да си имаш private space.
   Лятото шриключи. Въпросът е - време ли е и други неща да приключат заедно с него? Доста сложен въпрос. Днес го коментирах и с една приятелка. И отново не достигнах до отговор, което не е добро развитие за мен. Определено очаквах да имам отговор за случващото се. Шанс. Както винаги. Когати съдбата си знае работата - очевидно ти не знаеш какво да правиш хахахха.
   Има много хора, с които не знам какво се случва. Едни се надяват на сексуални отношения (естествено, контактът с тях рязко беше прекъснат без обяснения), други - на сложни приятелски отношения, които (за съжаление не мога, а и не искам да предложа) са сложно-невъзможни. С третите информация няма да коментирам - тя не е за публиката. А публиката ми е пределно ясна, така че доста си спестявам, заради грешката да те споделя, скъпи блог, с други хора, освен с най-близките и хората, които не виждам, но се интересуват от мен, както и аз от тях и просто унивеситет, работа и т.н. пречат на нашите физически виждания. Благодаря! Вие си се знаете!

   Will you join me for a ride? 

Life is hard - that doesn't mean you have to just quit and give up on your dreams. Life is difficult - live with it, you got it. It's not always about men and work. You have friends. Don't forget them as you did before. They need you and you need them.  I know it's hard for you know, Skyley, but you're here with me now and I don't want you do go. Listen to this song and think about things properly. Love will always win!

Sincere,

YourSelf <3

https://www.youtube.com/watch?v=Ey_hgKCCYU4

Love,

Skyley =)

Free Style ...

С тебе диви, летни сме

Мечтите сиви имаме

Всеки ден будим се на седмото небе...

   Много рядко нещо написано тук оживява за всички погледи. Е, шанс...
   Та, сега искам малко да си почеша егото с настъпилите наскоро успехи:
   Първо - завърших предварително университет. Хахаха, демек освободих си изпитите и съм ларж. Все още не знам какво ми се случва с книжката, ама какво да се прави. :D
   Второ - взеха ме за стажант в (очевидно) супер яката компания, за която дори не бях чувала - Lufthansa Technik Logistic Services. Никога не съм мислела, че ще попадна на толкова яки колеги, вътрешни фирмени ивенти, готино отношение, свежи и млади хора (е, млади по дух някои) и т.н. След официален разговор вече ме обучават така, че да си остана на работа след приключване на стажа. Готино, а? Малко си е мъчение, защото нон-стоп психически си жестоко натоварен, но явно когато ти е интересно може да се оцелее. Старая се на макс и гледам да не се разсейвам особено докато съм на работа. Дори си бях изтрила Facebook-а от телефона, защото когато нямам работа забозвах жестоко в скролване и после определено съжалявах за главата и очите си.
   Трето - е, това не е хвалба, ама... Вече не съм сгодена. Свободен електрон съм. Предпочитам да не коментирам.
   Четвърто - връщаме се към хвалбите- очертава ми се бурно лято. :D Явно ще ходя насам-натам с различни хора. Даже май и до Германия ще стигна най-накрая! Някакви ивенти тук-там, Джулай морнинг, къси моренца и спа почивки... Ама то наистина звучи много яко. Значи остава и за някои неща да си намеря компания и съм дъ бест.

   Не се сещам в момента нещо за споделяне тук... Така, че - поздравче и весело лято на всички!

Love, 

Skyley =)

What is love? ...

  Знаете ли, много често съм се чудила какво е това "любов"... Яде ли се, пие ли се, гледа ли се? Само един вид любов ли има или всеки един от нас намира "своята" любов? Най-добрата ми приятелка страшно много обича зеленият цвят и жабите - това любов ли е? Годеникът ми обожава шоколад - и това ли е любов? Най-яката ми колежка обича да пие - любов?

   Любовта е много общо понятие. Всичко по-горе изброено е разновидност на понятието. Всеки човек намира своята най-голяма любов в различни неща - защо тогава всички я обединяваме само с един човек, който според всеобщите разбирания трябва да присъства в нашия живот? Изключвам бащи, майки, сестри, братя и подобни роднински връзки, въпреки че в последно време забелязвам, че там няма особено обични отношения. И да, говоря и от личен опит, иначе не бих засегнала темата. Та, да се върнем...

   Напоследък се замислям повече за екзистенциалните теми и ги човърквам по какъв ли не начин и за това е виновен годеникът ми - отчаяният от градския живот човек. Задава ми странни за мен въпроси, за които никога не съм се замисляла толкова сериозно, да не кажа изобщо. Не съм имала толкова мозъчни терзания, колкото имам покрай него. Любов? Да, определено! Главната любов от всички видове любови, които имам ли е? Не знам. Но едно научих, размишлявайки днес - трябва да обичам на първо място себе си. Не някой друг, не някоя вещ. Ако не обичаме себе си, тогава как можем да обичаме нещо друго? Трябва да се обичаме такива, каквито сме и ако нещо случайно не ни харесва да го променим, но не заради някой друг, а защото сме преценили, че имаме нужда от тази промяна.

   Имах навика да следя "Сватовница за милиони", но сега вече го хващам само от време на време. В днешния епизод, Пати за финал каза: "Накрая не ти остава нищо друго, освен любовта. Нито парите, нито красотата, нищо." Слава Богу, че не е като едно време при фараоните. Представяте ли си? Днес ме блъска трамвая и край - моя човек и всичките ми любими неща биват погребани с мен! Ужас! Ами неговите мечти? Ами неговите "любови"? Потресаващо! Едно време не са имали избор обаче! Сега имаме избор. Всеки един от нас прави своя избор. Не само за любовта, но и за всичко останало. Знаете ли кое е най-тъжното? По-често не правим своя избор... Някой друг ни го налага. Наистина тъжно!

Yours, 

Skyley =)

Is it good to be good?

   Всеки ден, всеки един от нас се сблъсква от хора от обкръжението си, които за нищо не стават и то е прекалено очеизвадно. Все гледат ти да свършиш тяхната работа, вечно да помагаш и винаги се сърдят, когато нададеш малко по-силен тон, че този път няма да се занимаваш. И какво става накрая? Пак ти правиш всичко. Пак ти САМ се занимаваш с всичко. А те ? Вечно неблагодарни и цупещи се. Тъпа работа, ама какво да ги правиш... Имаш капацитет, а те го използват повече от теб. И накрая те излизат "шампиони" във всичко, понеже е имало един балък, дето да се справи със ситуацията. И кои излизат тъпите - ние. Защо? Защото искаме да помагаме и го правим щом можем и имаме желание. Дори не искаме нещо в замяна. Едно простичко "Благодаря" би свършило страхотна работа. Без значение после кой ще излезе най-добре справил се и random човека в офиса, да речем. Ама не става така. Животът не обича добрите. Той постоянно ги товари с отрепките, които си мислят, че едното подмазване ще им отвори всички врати. Съгласна съм! Напълно! Но докато ни има нас - вашите тъпаци. В един момент ще се качите до някаква по-висока стълбичка и там няма да има никой. Там сами взимате решенията си. Не можете? Стига бе! А как го правехте досега? Точно така - не сте го правили и нямате идея какво се случва. Обърквате всичко, търсите помощ, а ние - вашите тъпаци - седим и се чудим защо сме ви помагали в начинанията за едното нищо. За да дойдете на "власт" и ние съвсем да загубим всякаква надежда за бъдещето. Но не вие - вие сте си такива - ние сме виновните. Вечно да сме добри и да помагаме. Нищо не искаме. Сериозна съм. Нямам нужда от нищо, дадено насила или просто, защото "така трябва". Не, благодаря. Предпочитам да върна такъв подарък...
  Живейте си живота. Радвайте се и не живейте за другите! Не съществувайте, а дивейте! Какво ти пука, че човека в метрото те гледа тъпо, защото имаш розов кичур и не си сложила фиби и  косата ти е навсякъде? Ето ти отговор - не ти пука! Така си свикнал. Така сме свикнали всички. Че мнението на хора, които няма да видиш никога повече (или то ще е изключително рядко и случайно), има някакво значение. Не бъдете прекалено добри. Ограничавайте се, за да не бъдете използвани. Чувството е отвратително! Имайте го в предвид.



Yours,

Skyley =)

Accepting challenges ...

 
 
   Наскоро (23.12.2016г.) ми подариха една книга за предизвикателства, която много исках, за да имам изпълнена с още повече приключения година. Да бъда истински Телец и да съчетая мързела си с нещо започнато, така че да ми бърка в здравето и да не го оставям недовършено. Имам предизвикателство да описвам всяко приключение в блог, дневник, тефтерче и т.н. и аз прецених, че е страхотна идея да използвам теб, скъпи изоставен блог, тъй като си удобен за писане, малко хора знаят за твоето съществуване и мога да се развихря не само в черновите ти.
   Та, предизвикателство 79: Води си дневник на пътешествията или си направи блог: Done!
Първото ми (силно казано) пътешествие беше до родния ми град - Монтана.Там бе и моята дългогодишна приятелка - Бобс <3. С нея се видяхме и си прекарахме невероятно. Дори изпълних още едно предизвикателство без да искам - Снимай видеоклипове на пътешествията! Опитвайки се да си направим селфи включихме на видео и хоп - изненада! Но се получи страхотно и много забавно. Изпопоствахме го навсякъде! Общо взето - с 1 куршум 2 заека.
   Да се прибереш е нещо невероятно! Беше много пълноценно пътуване за мен, въпреки че се върнах леко болна. Хубаво е да се върнеш в родния си дом, при бащата, който за съжаление нямаш възможност да виждаш толкова често. Да се разходиш по полупразните, снежни улици. Да се порадваш на малките деца, пързалящите се на първата ледена пързалка, правена в града. Чувството е невероятно. Наистина. Обещах си да го правя по-често. Може да си помислите: "Ето я поредната с новогодишни желания.". Не. Тази година нищо не съм си обещавала. Тази година си поставих цели. Не еднодневни желания да отида в Дания и Пакистан, не искам и онази невероятна рокля с червените високи, лъскави токчета. Искам да живея за мен. Да съм щастлива и да помагам и на другите около мен (а и не само) също да бъдат щастливи или да намерят щастието. Не искам да съм егоистична, не искам да мразя. Искам да помагам, но добрите намерения винаги доставят 2 неща - удоволствие и болка. А за тях - след малко!

Yours,

Skyley =)

When you start to think, you may need to write...

   Напоследък преди да си легна винаги си представям как пиша отново тук и то за различни теми. Как този почти никому неизвестен блог изведнъж оживява с различни постове. Омръзна ми да пиша за връзките си, за скучните си дни в университета, за дребните неща... Пише ми се нещо сериозно, но ми е пределено ясно, че няма да мога да се изразя така, както искам. Ще бъде объркано или написано грешно - няма да остави следа нито за мен, нито за някого другиго. Не съм толкова надарен "писател", че да бъда малко по-"известна". Пиша за удоволствие и основно за мен. За да се поотпусна. За да си излея, каквото ми е на душата. За да покажа, че обичам нещо или някого. Имам много причини да пиша. Но не мога да формулирам изреченията си така, че всеки да ме разбере правилно. Ето - дори сега се оплетох. Какво разбра ти, четейки това? Точно така, верен отговор - нищо! Но аз все пак ще продължа безсмислиците си... А ти сам прецени дали ще продължиш да следиш това място =) 

Yours, 

Skyley

 

Welcome to the new place...

  Добре дошли на едно неопределено място! Започва нова ера - без-конкретно-тематичен-блог! Сладко, а? С това изказване имам предвид, че ще можете да намерите всичко - от екзистенциални теми до простички и бързи рецепти в кухнята. Естествено, ще използвам понякога и чужди източници, които (естествено) ще бъдат известни под самия пост. Наречете ме видна крадла, ако искате. Може и да решите, че рекламирам някого, но от мен да знаете - не е така. Но вие си мислете каквото искате - не ми пука особено, както не трябва и вие да се впечатлявате, ако случайно имате досег с мен. 
   Е, приятно скролване! Надявам се всеки да намери своето нещо тук, но за да се случи е хубаво да сте широко скроени. И готови да експериментирате със себе си! 

Yours, 

Skyley =)