Да, да, да, да, ти си моето слабо място...
Нямам търпение Вълчо да се върне вече от морето! Имам нужда от спокойствие, а напоследък го имам само с него... Мисля да му разясня всичко, когато дойде и да го измислим някак двамата. Не искам да крия историята с бившия, нито с Херки. Искам да сме начисто и да ни тръгнат нещата. Искам да съм с него, по дяволите. Искам да се гушна, да се почувствам сигурна, да го целуна, да заспим гушнати и като се събудим да му изкарам акъла на сутринта! :D
Щастлива...
Колко лесно звучи... Не знам дали ще ме разбере за предишните неща. Искрено се надявам. Ако ли не - става много лошо за мен. Да не ходя в кафето е лесно, но след всичко, което ми се струпа, ако Вълчо не ме разбере и решим да приключим отношенията си мисля, че ще бъде доста фатално за психиката ми. Но, е, ще трябва да се справя, както досега. Лепваш маската и си най-щастливия човек на света. Покрай Вълчо поне съм себе си. Няма маски, няма преструвки. Има само желание за любов. И в момента за изказване. Всичко в момента ми е толкова захаросано, че чак се учудвам на себе си. Винаги съм мислела, че тези неща са прекалени и дори още го мисля, но е приятно по някакъв странен начин. Ясно е, че няма вечно да се лигавим така. Все пак сме още в началото и се радваме прекалено много един на друг (е, може би, донякъде, не е лошо и да ги има тези моменти и в бъдещето, което се надявам да е доооста по-дълго от миналото), а и сме доста далеч. София - Приморско, как звучи? Нека да отговоря - ПРЕКАЛЕНО ДАЛЕЧЕ!!! :D Чак ми стана забавно. Когато чуя подсвиркването на телефона и видя смс от него направо ми подскача сърчицето и ми грейва физиономията. ^_^ Хубаво е... Много е хубаво... И ще се боря да става и по-хубаво!!! <3
