Седя и се чудя, като да не повярва човек, как можех отново да се влюбя, след като знам как ще свърши цялата история. Да, този път е различно. Човекът е съвсем различен и не би ме наранил, не би си играл с мен. Но точно от този факт произтича поредния ми проблем. Страх ме е, че ще се издъня, което е напълно възможно. Страх ме е, че той е толкова прекрасен, а аз толкова ужасна. Страх ме е, че някой ден и той ще осъзнае каква съм в действителност и ще реши, че емоционалните ми изблици му идват в повече. И тогава ще си тръгне. А той тръгне ли си, няма да се върне повече. И аз ще остана без него. Сама... Не искам да съм отново сама. И най-вече... не искам да съм без него, защото той успя да ми припомни, че и аз мога да съм важна за някого. Той ми показа, че и аз понякога имам нужда от някой да се грижи за мен, както аз се старая да се грижа за останалите. Той ми припомни какво е да се събуждаш с мисълта за някого, но не с насълзени очи, а с широка усмивка на лице.
Той, той, той... В началото той беше едно голямо нищо в живота ми. Един "идиот", който исках да стои възможно най-далеч от мен. А сега изведнъж се оказа, че всъщност е всичко, за което съм мечтала някога. Господи, колко странно нещо е съдбата. Колко необикновени шеги ни изиграва понякога. Но все пак хората са го казали... "Никога не съди книгата по корицата ѝ."
И така в малките часове на нощта аз седя сама, пуша цигара и пиша поредната си изповед за това как отново съм влюбена, но поне този път в човек, който си струва сълзите. Сълзи, които той никога не би позволил да пролея за него. Нали точно за това ги заслужава. И въпреки всичко какво ще се случи, ако а се издъня? Не, няма да го понеса. Не искам дори да си помислям...
По дяволите, сърце, не се ли научи първия път, че не бива да обичаш?!
ПП - Отново - не е мое! Но пък страшно ми хареса! Радвайте му се и вие...
By: Skyley
