Седейки на балкона, вадя поредната цигара от почти празната кутия и запалвам отново, както всяка друга вечер по същото време. Връзките ми са като цигарите, запалваш, появява се първата искра, пламва огън и първата дръпка чувстваш като душевен оргазъм. Дърпаш още, не искаш да спира. И още, и още и още... стигаш средата, чувството става посредствено, навик, даденост, но дърпаш пак с надежда. Димът се извива, както спомените, така ярки и пламенни, докато не се размият във въздуха. Вече си към края на така прецизно оформената за теб цигара. Вкусът става горчив, миризмата силна, топлината в гърлото изгаряща. Идва краят и го усещаш, но не гасиш все още. Искаш да си сигурна, че си поела всичката отрова, цялото удоволствие, което тя предлага. Дърпаш отново, този път по-силно и по-дълбоко, защото знаеш, че ти е за последно. Димът се вие, изчезва, думите заглъхват, дори вече няма нужда от тях. Гасиш. Остава само пепел. Пепелта на всичко преживяно и филтъра покрит с червеното червило Диор. Това червило, чиито цвят е оставял следи по нечии чужди устни.
Само миризмата от цигарата остава по-дълго, за да се увери, че не са изчезнали спомените, и тогава и тя изчезва.
Палиш нова цигара...
Източник: Facebook :))
By: Skyley
