В един момент просто нямаш сили да продължиш напред, след всичко станало, след всичките лъжи, фалшиви обещания и усмивки. Нямам сили да продължа, но ето, че отново продължавам с високо вдигната глава. Отново съм онова момиче което ще помогне на всеки и ще се усмихва въпреки всичко... Хората са толкова фалшиви и лицемерни, че не знам на кого мога да имам доверие... Хората, на които имам най-голямо доверие най-много ме нараняват и разочароват. Но ето - пак идва моментът в който се правя, че не ми пука за всичко случващо се. Ето че отново пренебрегвам себе си... Усмихвам се както винаги, но отвътре изгарям - отново онази задушаваща болка, която се качва до гърлото и колкото и да опитвам не мога да я преглътна. Толкова хора минават покрай мен, толкова фалшиви и лицемерни хора. В един момент просто нямаш сили да продължиш, целият ти свят се срива пред очите ти, а ти не можеш да направиш нищо и гледаш, гледаш как всичко, което си градил с години се срива за секунди. Знаеш ли, боли да виждаш как хората, които обичаш те нараняват и предават. А уж тези хора щяха да са до теб винаги, те щяха да ти подадат ръка когато паднеш. Тези хора ти обещаваха, че ще са до теб когато имаш нужда от тях... Лъжи, лъжи и само лъжи, защото когато имаш най-голяма нужда от тях - ги няма... Имат нов живот, нови приятели и забравят за всичко, забравят колко си им помагал, колко си ги обичал и колко пъти си бил до тях когато са имали нужда. Но ето сега, когато ти имаш най-голяма нужда от подкрепата на тези хора, те са някъде с новия си живот... И боли, много боли да гледаш хората, които обичаш далеч от теб някъде там и най-болезненото е, че са забравили за теб. Точно заради такива хора станах това което съм. Един толкова фалшив, предаван безброй пъти човек...- Анонимна (:
P.S. Намерих това в една страничка във фейсбук и много ми хареса и затова реших да си го споделя като архив тук.
By: Skyley
