Да... Живота е гаден! Измъчва те по толкова много и различни начини. Тъкмо свикнеш с едно мъчение, а той веднага те подлага на друго... И после всички се страхуват от Смъртта. Защо? Умираш веднъж, а имаш цял живот, независимост колко дълъг е. 1 година може да ти донесе много повече болка, отколкото 1 куршум, който ще те убие за секунди. Разбира се, има го и обратния ефект - може пък да ти е щастливата година, да ти се случват само хубави неща, да намериш любовта или най-страхотния приятел. А следващата? Надали има такъв късметлия, на когото досега всичко да му е било ок. И ето тук се появява Спасителя! И не, не говоря за Христос, Господ, Аллах и подобни. Не.. Говоря за музиката. А в моя случай - и танците.
Напоследък това е единственото, което ме държи. Тъжните текстове на песните /не тип Taylor Swift и т.н.!!!/ и желанието да преживееш всичко, което ти се случва в момента. Но преживяването е най-трудната част, защото понякога си се хванал толкова здраво за нещо/някой и колкото и да искаш да се пуснеш и да си казваш: "Край! Приключих! Стига толкова!" дори сам не си вярваш. Опитваш се, да, но това не е достатъчно. Трябва ти много повече от едни думи. Трябва ти да се убедиш, че можеш, да стиснеш зъби, вътрешно да изпитваш адска болка и тогава вече започваш да забравяш.. Или просто се откъсваш от нещото, което не можеш да получиш. Не забравяш - примиряваш се. Може би някой друг го заслужава много повече от мен...Този момент аз го постигам с музиката и още по-добре, ако мога да потанцувам. Дори просто да стана права със слушалки и много силна музика и да се клатя напред-назад със затворени очи би било достатъчно. Танците са единственото ми спасение от реалността. Всеки ден до и в метрото и изобщо до каквато и да било дестинация винаги задължително трябва да имам музика в ушите си. Ужасно е, ако случайно ми се развалят слушалките или батерията ми падне. Направооо ми идва да се хвърля от някъде. Най-забавно ми става, когато започна да си пея и да се движа в ритъм с музиката. Добре де! Отварям си устата, ама е имало и случаи, когато си запявам тихичко някоя определена част на песен. И, добре де, понякога се връткам и ходя наляво-надясно като лудите, но защо като? По-добре да си напълно побъркан, отколкото скучен. И какво като ме гледат странно? Пука ми на мен за хората! Интересувам се само от мнението на тези, които уважавам и ме уважават! И дори тяхното пренебрегвам понякога, въпреки че са най-важното нещо в живота ми. Извинявам им се оттук и се надявам да ми простят. Но те си ме знаят, че съм добиче. Затова и толкова ги обичам! <3
By: Skyley
