Знаете ли, много често съм се чудила какво е това "любов"... Яде ли се, пие ли се, гледа ли се? Само един вид любов ли има или всеки един от нас намира "своята" любов? Най-добрата ми приятелка страшно много обича зеленият цвят и жабите - това любов ли е? Годеникът ми обожава шоколад - и това ли е любов? Най-яката ми колежка обича да пие - любов?
Любовта е много общо понятие. Всичко по-горе изброено е разновидност на понятието. Всеки човек намира своята най-голяма любов в различни неща - защо тогава всички я обединяваме само с един човек, който според всеобщите разбирания трябва да присъства в нашия живот? Изключвам бащи, майки, сестри, братя и подобни роднински връзки, въпреки че в последно време забелязвам, че там няма особено обични отношения. И да, говоря и от личен опит, иначе не бих засегнала темата. Та, да се върнем...
Напоследък се замислям повече за екзистенциалните теми и ги човърквам по какъв ли не начин и за това е виновен годеникът ми - отчаяният от градския живот човек. Задава ми странни за мен въпроси, за които никога не съм се замисляла толкова сериозно, да не кажа изобщо. Не съм имала толкова мозъчни терзания, колкото имам покрай него. Любов? Да, определено! Главната любов от всички видове любови, които имам ли е? Не знам. Но едно научих, размишлявайки днес - трябва да обичам на първо място себе си. Не някой друг, не някоя вещ. Ако не обичаме себе си, тогава как можем да обичаме нещо друго? Трябва да се обичаме такива, каквито сме и ако нещо случайно не ни харесва да го променим, но не заради някой друг, а защото сме преценили, че имаме нужда от тази промяна.
Имах навика да следя "Сватовница за милиони", но сега вече го хващам само от време на време. В днешния епизод, Пати за финал каза: "Накрая не ти остава нищо друго, освен любовта. Нито парите, нито красотата, нищо." Слава Богу, че не е като едно време при фараоните. Представяте ли си? Днес ме блъска трамвая и край - моя човек и всичките ми любими неща биват погребани с мен! Ужас! Ами неговите мечти? Ами неговите "любови"? Потресаващо! Едно време не са имали избор обаче! Сега имаме избор. Всеки един от нас прави своя избор. Не само за любовта, но и за всичко останало. Знаете ли кое е най-тъжното? По-често не правим своя избор... Някой друг ни го налага. Наистина тъжно!
Yours,
Skyley =)
