Всеки ден, всеки един от нас се сблъсква от хора от обкръжението си, които за нищо не стават и то е прекалено очеизвадно. Все гледат ти да свършиш тяхната работа, вечно да помагаш и винаги се сърдят, когато нададеш малко по-силен тон, че този път няма да се занимаваш. И какво става накрая? Пак ти правиш всичко. Пак ти САМ се занимаваш с всичко. А те ? Вечно неблагодарни и цупещи се. Тъпа работа, ама какво да ги правиш... Имаш капацитет, а те го използват повече от теб. И накрая те излизат "шампиони" във всичко, понеже е имало един балък, дето да се справи със ситуацията. И кои излизат тъпите - ние. Защо? Защото искаме да помагаме и го правим щом можем и имаме желание. Дори не искаме нещо в замяна. Едно простичко "Благодаря" би свършило страхотна работа. Без значение после кой ще излезе най-добре справил се и random човека в офиса, да речем. Ама не става така. Животът не обича добрите. Той постоянно ги товари с отрепките, които си мислят, че едното подмазване ще им отвори всички врати. Съгласна съм! Напълно! Но докато ни има нас - вашите тъпаци. В един момент ще се качите до някаква по-висока стълбичка и там няма да има никой. Там сами взимате решенията си. Не можете? Стига бе! А как го правехте досега? Точно така - не сте го правили и нямате идея какво се случва. Обърквате всичко, търсите помощ, а ние - вашите тъпаци - седим и се чудим защо сме ви помагали в начинанията за едното нищо. За да дойдете на "власт" и ние съвсем да загубим всякаква надежда за бъдещето. Но не вие - вие сте си такива - ние сме виновните. Вечно да сме добри и да помагаме. Нищо не искаме. Сериозна съм. Нямам нужда от нищо, дадено насила или просто, защото "така трябва". Не, благодаря. Предпочитам да върна такъв подарък...
Живейте си живота. Радвайте се и не живейте за другите! Не съществувайте, а дивейте! Какво ти пука, че човека в метрото те гледа тъпо, защото имаш розов кичур и не си сложила фиби и косата ти е навсякъде? Ето ти отговор - не ти пука! Така си свикнал. Така сме свикнали всички. Че мнението на хора, които няма да видиш никога повече (или то ще е изключително рядко и случайно), има някакво значение. Не бъдете прекалено добри. Ограничавайте се, за да не бъдете използвани. Чувството е отвратително! Имайте го в предвид.
Yours,
Skyley =)
