Колко много хора съжаляват за отминалата любов... Колко са странни. За тази си разлика много се радвам. Рядко съжалявам. Щом съм го направила, значи е имало някаква основателна причина! (Да, знам. Повечето казват: "Не съжалявай за неща, които си искал да направиш." или "Не съжалявам! Щом съм го направил, значи съм го искал!" и т.н.) Причина, желание, интерес към непознатото... Не знам. Наистина.
Та, да се върна. Старата любов. Бившите. Странно, не пиша това с тъга, а с усмивка на лице. Не съжалявам за връзките си досега. Особено за първата ми сериозна връзка. Тя ме научи на много неща. Радвам се, че стана в доста труден момент от живота ми и ми показа, че има граници за всичко. Бях много щастлива на моменти - не мога да отрека. Но може би лошите бяха малко повече, особено последните ни времена заедно. Имах чувството, че взаимно се мъчим и си тровим животите. Затова всеки продължи по пътя си. Тук видях лошото.
Втората ми връзка (Вълчо), която мислех, че има надежда да се превърне в сериозна, също се разпадна. Но разликата беше от тук до отвъд небето! Нямаше ги сериозните проблеми. Да, спорехме на моменти, няма как. Да сме се карали, не мога да кажа. Изключение прави само момента, когато телефонът ми не работеше и беше жесток скандал, че ме нямаше 10мин. :D Такъв сладур! През тези 2 месеца и половина... Видях най-хубавата страна на връзката. Да имаш човек до себе си, който във всеки един момент ще ти каже истината, дори да не е толкова приятна. Пукаше му за мен, беше до мен, беше... Страхотен. И може би там беше проблема. В по-ранна публикация бях написала, че го обичам и че ще му го кажа. Е, не му го казах. Но си беше така. Може би още е така. Не знам. Избягвам да го мисля. Страшно е... Не искам да си втълпявам глупости. После много боли. :) Тук видях доброто.
Третата ми сериозна връзка (очевидно) се оказва със старото ми работно място. Ще се завърна за втори път. Естествено, не за дълго. Малката сладурка ме помоли да и помагам, докато си намерят сериозен човек. Сложно, нали? Имам чувството, че сама се подложих на едно сериозно предизвикателство. Бившия, Херки, Вълчо (от време на време като се събират с дружките) и още много други. Но нали това е животът? Трябва да се подлагаме на изпитания и ако се справим с тях - значи сме станали по-силни, по-смели. Не знам какво ме накара да се съглася, но мисля, че просто вътрешно съм искала да си оправя проблемите и там. Напоследък започнах да подбирам хората около себе си. Едните ми станаха още по-близки, други изключих съвсем от списъка, трети - поддържам фалшиви контакти, ако мога така да ги нарека. И точно тези "фалшиви" контакти искам да разбера къде да сложа. Или просто да ги оставя на съдбата. Имам нужда от това кафе, точно заради това. Не ми е до парите. Пфф, ако ми е за тях ще ходя да си работя в хотела. Доста по-добре платено е, а и взимаш сигурни пари. Исках да й помогна, както тя ми помогна лятото. Седеше непрестанно с мен. Учеше се. Имаше желание. А сега? Сега тя не е същия човек. Пораснала е. Върви в добра посока и е избрала добра компания от работното си място. Евала! Тук видях всичко.
Wish me luck,
Skyley =)
