Има ли пълно щастие? Изобщо какво е щастието? Любов? Пари? Семейство? Материално ли е или духовно? Самозалъгваме ли се, че сме щастливи? Били ли сме някога? Ще бъдем ли изобщо? Ето малко опит...Не мога да кажа, че съм напълно щастлива / тати все пак го няма/, но мисля, че съм доста близо. Последната седмица протече доста тежко психически за мен. От един месец се глася да пиша, но се стига само до кратки чернови от недостиг на време или разсейване. Та нека се върнем малко назад...
Вече имам до себе си едно страхотно същество, на което много се радвам и с което много се хваля и гордея /засега!/. Сега ще трябва и прякор да му измисля, както по традиция... Ами, хмм... Нека за момента бъде голямото ТОЙ, че да не ми спре съвсем мисловната дейност. Никога досега не съм била толкова искрена и истинска с някого. Дори с Вълчо. Там пък съвсем бях много спечена, но пък други неща започнаха да ми се получават. Няма значение вече - то е за друга публикация. Нека първо си се нахваля и тук. Та, имам си мъж и детенце в едно! Много добра комбинация! Не знам какво се оплакват останалите - аз мисля, че това е доста по-добър вариант, отколкото да получиш само едно от двете /поне за момента/. Рано ми е да отглеждам деца, а пък мъжете с вирнатите носове - да си намерят някоя да им търпи глупостите. Моето си е идеално! Не мога да му се наситя. По никакъв начин. Особено на гушкавостта. Заедно сме абсолютно всеки ден, откакто се събрахме. Всъщност, като се замисля, има точно 2 дни, който не сме се виждали изобщо. Много повече кисна у тях, отколкото вкъщи при майка ми (даже вече "вкъщи" е с него, а не в Надежда; много яко ^^).
Наистина още осъзнавам какво ми се случи и как ми се случи. И всеки път като го видя ... И като ми се усмихне... И като ме гушне... И като направи нещо дебилно... И... И... Охх! Като е просто... ТОЙ! Моето идиотско дебилче! Напоследък се усещам, че дори не мога да заспя нормално, ако не е до мен да ме гушне и да си заспим така... Един до друг, след задължителната целувка за лека нощ... Да си цъкаме игрите заедно (или поотделно, но дори в това си приличаме). ТОЙ дори ми каза, че съм женското му аз. Тогава се почувствах много добре, много на място, много... Жива, истинска, много... АЗ! Мога да съм аз. Мога да съм истинския дебил, който всъщност съм! Искрено се надявам така да си продължим. Имаме много идеи и планове за пътувания напред-назад. Имам страшни идеи и за изненади за него с повод и без повод. Просто ... Стискам палци.Не мога опиша всичките си чувства и мисли за него. Би било невъзможно. Още ми е рано дори за писане, както се забелязва по-горе. Но, е, шанс! Още съм загубената влюбена, както ми казват. Злопаметността ми има навика да изчезва в такива моменти и оттам почна всичко с бъзиците, че не съм толкова коравосърдечна. Хаххаха, ще ви се. Скоро трябва да изпълня едно нещо спрямо човека до мен, но още е много страшно. На няколко пъти ми идва отвътре, ама пусти притеснения и страхове! Има време за всичко. Надявам се ... Искрено се надявам да имам време да му покажа всичко, което съм планирала. Всичко, което чувствам... Да му дам моето всичко и да сме щастливи заедно максимално дълго време. Искам да сме постоянно заедно, да живеем заедно, да ходим на работа, да готвя и оправям преди той да се прибере, да се грижа за него колкото мога повече и т.н. ... Искам го! Него и само него!
Хайде, че стана късно и ще се пробвам да поспя малко. Все пак не съм в новото си вкъщи... Лека, сладурковци!
By: Skyley =)
П.П. Ооо, и забравих - честити ни 2 месеца, прекраснико мой! <3
