неделя, 3 август 2014 г.

Bad Romance...

I think about you every morning when I open my eyes

I think about you every evening when I turn out the lights


I think about you every moment, every day of my life



   Така... Заглавието и началото говорят много за този пост. Изпитвам някакъв странен страх да пиша каквото и да било по тази тема, тъй като в момента е табу! А след снощи - пък съвсем. Добре, карай да върви!

   

   Да си влюбен-загубен е много, много, много ГАДНО! И то точно, когато те няма и дори не знаеш другият човек как се чувства ! "Отиди на море, почини си, помисли си и после ще видим как ще се развият нещата" - DAFUQ??? Вече 4-ти ден съм на море и не мога да си избия от главата случилите се неща. А имам още цели 10 дни... Без него... Мамка му! 
   
   Определено си мислех, че ще ми трябва много повече време да преживея година и почти 4 месеца връзка. Е, да, ама не. Предполагам, че факта, че вече се е случвало доста помогна и момента на изненада го нямаше. Не беше толкова фатално, нито тегаво. Е, изключваме факта, че се върнах на работното си място за малко и трябваше да виждам бившия всеки ден как ме гледа злобно. Добре, че си бях със детенце (обучаващо се) и не бях сама, защото в момента, в който той цъфнеше аз трябваше да седя на километри от масите на общите ни познати, ако той случайно седи или се мотка около тях. Заради това започваше последните дни да ми е тегаво и когато ми се звънна в 02:30 ч. сутринта донякъде дори се зарадвах (след като станах по-адекватна :D). Амаааа... Стана тя, каквато станаа, а не трябвашеее... Нека си го кажем направо - сексът не е любов! Или поне за мен... 





   Знам как ще прозвучат от тук нататък нещата, но ще обясня после! 

Фаталният петък - 25-ти юли... С колежката лъснахме цялото заведение и тръгнахме към компанията в бара ("Кода" се казваше. Симпатично местенце, но онова му беше прощалната вечер). Бешее сууууууупер яко! Разбира се, винаги има някой, който мрънка и все нещо не му изнася! Но не успя да развали настроението на никого! ХА! И си танцувахме, скачахме, кефехме, играехме, счупиха ми едната клечка за коса ... :D Ноо стана късно, нашата компания се поизнесе и тъй като със Зайко се бяхме разбрали няколко дни по-рано да се ходи на дискотека, но отпадна, и само като се сетих и щях да умра, тъй като нямаше с кой да отида. Да бе, да! Намерих си бързо другарче. И отидохме в "Биад". 2 дни по-рано бях казала, че започвам да се плаша от себе си, защото започвах да гледам това "другарче" по по-различен начин от преди. Ако трябва да сме точни - вече го виждах! (Кратко обяснение: Обвързана=Не съществуват други мъжки индивиди, появява се стена между мен и тях; Необвързана=Съществуват всички и ги виждаш по всякакъв начин). И го виждах по... По... Ох, мамка му! Щях да се справя с тайното хлътване, ако нещата не се бяха развили така тази нощ. Май хората са прави, че идеите след 2ч. не са особено добри! :D Но той е добра идея! Той е страхотна идея! И, както винаги, се появява едно голямо "НО", което разбива всичко. Приятел на бившия... Никога не е било добра идея да стане каквото и да било с приятел на бившия ти. Но чувството беше невероятно! В последно време не се бях чувствала толкова спокойно и едновременно изнервена и още 1000000 неща. Емоциите в мен просто бушуваха. И колкото и да се дърпах в един момент просто си казах: "Майната му! Да става каквото ще!" Не че не си и стана, де. Внимавай какво си пожелаваш, нали така? Но как да не си пожелаеш една истинска и силна прегръдка от такъв човек? Как да не пожелаеш да вкусиш забраненото? Липсват ми най-много прегръдките и галещите ме силни ръце... Беше хубаво. И следващите срещи не бяха толкова странни, колкото очаквах. Говорехме си повече от друг път, играехме си, шегувахме се, пихме бира не само в кафето, но само двамата. И просто чаках хубавия момент, когато ще си тръгна и ще си изпрося поредната мила прегръдка. 




   Добре, казах си го. Тоест, написах го. Поолекна ми! Та, да... Това (може би) за повече хора дори не е странна случка, а направо ежедневие. Но на мен подобно нещо ми се случва за първи път и още не мога да отърся съвсем. Не мога да си го избия от главата. Но все пак се радвам, че така се развиват нещата. Хубаво е да има с кой да седнеш и да си лафиш глупостите спокойно, без притеснения какво ще си помислят хората и кой ще е първият свел на приятеля ти, че седиш и говориш с индивид от противоположния пол. Да, така става в нашето кафе... Но сега не ми пука! Приятно ми е, уточнено е всичко и мисля, че от днес ми е време да се отдам на заслужената двуседмична почивка в Созопол. Все пак останаха само още 10 дни - няма време за глупости! Хайде, приятен и слънчев ден от мен ! =)

By: Skyley