Два страхотни дни в София ...

   Какво да кажа? Нямах никакво желание да се връщам там преди 13 септември. Но мотивацията да видя сестрата и Зайко ми бяха достатъчни, за да  преживея дори да пътувам със сутрешния влак в страхотната компания на майка ми и леля ми. Поне този, срещу когото седнах, беше готин и си губех времето със зяпане в него. Хвана ме 2-3 пъти за 3 часа, но го преживях. Дааа, моите тръпки нямат значение...
   28 август ... Изкачването на Черни връх във страхотна компания беше доста забавно, както и слизането и инцидента с лифта. Дааа, и това не ви интересува, така че минавам към двата страхотни дни...
   29 август - Рожден ден на леля ми... Е, предполагам повечето са се досетили, че за нашите това е била причината да си ида до София. Но за мен не беше. Сестрата най-тактично си остана на село и ми разби всички планове!

   Е, 29 си беше запазен за Зайко, така че се видяхме. ГЛУПОСТИ! Не се видяхме - ние направо цял ден си бяхме заедно! "Коколандия" ни беше първата дестинация, която тотално обърка представите за физическите ни сили. Като типични тийн-ове избрахме 4-тия и очевидно последен и най-труден кръг. Е, умряхме си от срам! Висяхме като маймуни, още на 4-тото пуснахме 2 малки дечица преди нас, за да можем да си се начудим как да го минем. Все пак - едно е да си миниатюрен, а  съвсем друго да твърдиш, че ще се изпуснеш или паднеш и подобни,, макар че ти е пределно ясно, че си вързан толкова здраво и просто ще увиснеш! Преодоляхме този си "страх" така да се каже и продължихме. Да, движихме се изключително бавно, тъй като кръгът наистина беше труден, но пък умирахме от смях и се забавлявахме, а това според мен е най-важното!

След 1 час и 35 минути висене като маймуни бяхме тооолкова гладни, че се запътихме към The Mall и право във SubWay. Взехме си уникално вкусни сандвичи и ядохме като прасенца. ;дд Слязохме до Carrefour да разгледаме, но се превърна в търсене на капачки от кока-кола. Разровихме един хладилник и си намерихме 2 коли с капачки, които имаха отдолу шишенца и отидохме на "Информация" да си ги вземем. Едно пълно шише с кола, но без капачка - гадно! Особено в градския транспорт. А и като включим и германката, която изпратихме до Централна гара направо живо чудо и адска жега! ;дд Към Люлин и спирката на 108. 20 минути чакане и интересни разговори. Неописуемо страхотен ден!  А вечерта - изискан скъп ресторант, много храна и снимки! <3
   30 август - Вторият неописуем ден със Зайко! Тръгвайки за боулинга /бяхме решили да отидем там, тъй като не се изискват никакви специфични физически сили ;дд/ ми се скъса единия чехъл и се върнахме до майка ми за кецове /добре, че ги бях взела/. Обух се набързо и изчезнахме без да губим повече време. Оказа се, че и в боулинга не ни бива вече! Срам и позор! Въздушния хокей - както и да е, но в боулинга се изложихме тотално. Е, решихме да го полеем в парка. ;дд За старото и бъдещо истинско приятелство, наздраве! В парка ни беше супер готино, особено с конната полиция, която минаваше. Оказахме се истински нинджи със Зайко! И определено ни биваше в криенето на "нещото" и правенето, че четем справочника за училищата. Казахме си много неща, които съм сигурна, че ще си останат там. Това е едно от малкото същества, с което мога да съм просто себе си, мога да кажа какво мисля, знаейки, че мога да очаквам същото от човека срещу мен. Човек, който не увърта, а действа в своя полза и живее за себе си, а не за другите и тяхното мнение. Една от малкото... ОБИЧАМ ТЕ!  И нямам търпение да повторим! <3<3<3

By: Skyley Cling Clay