- Ъъъ, защо? - погледнах неразбиращо.
- Защо, по дяволите, си сложила толкова много грим? Нормална ли си? Какво - да не би да искаш да приличаш на баба ми, когато си на 25? Или да си зависима от грим вечно, защото си прекалявала на 16 с него и просто не можеш да си покажеш мутрата навън, защото ще те е страх да не изкараш акъла на някого?
- Ама... - заекнах...
- Няма "ама"! Или изтриваш тази глупост сега, докато сме близо до вас или ще излизаме, когато нещо не ти е бръкнало прекалено навътре в мозъка!
- Хубаво де!
Върнах се и изтрих почти целия грим. Оставих си малко гланц, колкото да не ми се напукат устните и спирала, тъй като просто не успях да я махна изцяло. Черния молив бе измит с много усилия, но все пак измит!
- Това е друго нещо! - и тръгнахме.
Случвало ли ви се е нещо такова? Не? Ами, честно да си кажа, и на мен ми беше за 1-ви път. Той тотално щеше да ме обезглави за това, че съм сложила съвсем малко грим. Е, предполагам, това е истински приятел! Знае, че мразя кифли и със сигурност няма да ми позволя да стана такава. Благодаря!
