Тази година ми е втора тук и със сигурност няма да е последна. Странното е, че това е единственото място, където мога качествено да се "изпържа" под слънчевите лъчи, колкото и плажно масло да ползвам /което попринцип рядко правя/. Вече дори започвам да се притеснявам, че приятелите и роднините ми няма да ме познаят така... Как да го кажа... Шоколадова. =)) Дори баща ми /за пореден път/ започна да ми вика "Шоки"... Всъщност звучи сладко, като се замисля... Поне не ме боли. /засега/. Днес ми е 6-ти ден тук, като се отбихме и на "културно" посещение на Синеморец и Резово. На Синеморец не уцелихме хубавия плаж и предполагам затова не останах с много хубави впечатления. Другата седмица можем да отидем пак, но по-скоро ще остане за догодина, ако си нямаме компания с татето. Резово... На границата ни с Турция... Не е лошо, честно казано. Плажа е с размерите на волейболно игрище, но Боже - какъв плаж! Чисто, а водата и пясъка... Просто страхотно бих казала след злополучния Синеморец...
Прекарвам си страхотно, макар и с липсата на някои хора, които не съм виждала откакто завършихме. Малко започва да ми омръзва, но като си дошъл с мисълта, че ще седиш един месец...Чувството да можеш просто да се отпуснеш и да не мислиш за нищо друго е страхотно! Направо неописуемо! Макар и сама /с баща ми/ тук си ми е добре - далеч от суматохата на големия град или изобщо на обикновените български градове, където все се оглеждаш за познати, пука ти как изглеждаш, защото иначе на следващия ден всички ще са разбрали, че си имал стърчащ конец от тениската! Тъпо, нали? Е, давам го за пример, защото много често ми се случва. А тук... Спокойствие на МАКС!