За тях...

   Охх, мечтите са велико нещо, особено когато ги желаеш толкова много... =( ТОЛКОВА ЛИ МНОГО ИСКАМ? ЕДИН ЧОВЕК? КОЛКО СКЪПО ТРЯБВА ДА ПЛАТЯ? КОЛКО ОЩЕ ТРЯБВА ДА СИ ТРОВЯ ЖИВОТА? Писна ми всеки да си прави с мен каквото иска! И аз съм човек! И аз имам чувства! И на мен ми пука! Но явно не и на другите... Как все попадам на безразлични хора и защо чак сега се замислям толкова сериозно за това? Изкушавам се един ден да си събера багажеца, просто едно сакче и заминавам! На никого нищо няма да казвам! Вземам се в ръце и се махам! Може би на другите не им пука за мен, но на мен ми! И нямам намерение да живея според правилата на сулю и пулю, така че МАЙНАТА ВИ! 


P.S. Те си се знаят...Не искам да пиша имена... Нищо лично - просто моето мнение =)