Събота с любимата сестра...

   Типичен ден със сестрата. Днешната дестинация беше "Сердика център". Едвам се наобикаляхме. Беше изключително забавно, както всъщност всеки път със сестричето. Теглеха се пари от банкомати, купуваха се книги, оплаквахме се всеки от неговите си неща и черешката на тортата - ядохме сладолееед! Италиански! Много беше вкусен! И искахме още! И почнах да пиша като малките деца! =) Но какво да се прави - такива са ми впечатленията. А и с акъл като на малките деца няма какво друго да се очаква от нас! Уникални по душа, бе!!! Велики умове, сестри и женени - от какво друго се нуждае човек? Искам да напиша стихче за нас, ама не ми се отдава. Сестрата е писателя. Аз съм писател-любител или там както се казва. Просто обичам да пиша, но не винаги ми се отдава и няма какво да се лъжем! Нямате си и на представа колко ми е така... Как да го кажа... Добре в момента. Винаги като излизам със сестричето ми е някакво забавно после и съм много щастливо... Сис, много си те обичкам и не знам какво правиш, но с теб винаги си ми е най-добре! След баща ми тебс си те обичкам най-много! Е, така сме сестрите, макар и не кръвни... А!
И като за край - ВЕЛИКИТЕ УМОВЕ МИСЛЯТ ЕДНАКВО!