Джесика Уил-Кълън или Лъки? Всъщност аз съм и двете. Странно, нали? Е, свиква се... Както се свиква с това да имаш по-малък 5-годишен брат. Терънс е готин, но понякога прекалява...
Започвам да ставам банална затова минавам направо към историята...
*
Тъкмо бяхме пристигнали във Форкс за едногодишна почивка от концерти и всякакви Лъки-глупости. Беше хубаво да си себе си и да си спокоен, че не на всеки ъгъл ще те чакат стотина папараци с хиляди въпроси. О, наистина чувството е страхотно...
- Хей! Слушаш ли ме изобщо? – чух гласа на Фран до мен.
- Ааа... Не. – усмихнах й се чаровно.
- Казвах, че си нямам никаква представа как ще оцелеем в този буквално див град! Тук дори нямат мол!!
- Можеш да отскачаш до Сиатъл от време на време. – успокои я Коби на задната седалка.
- Ехоо!!! – викна брат ми Терънс. – Този град е страхотен! Ще видиш, Фран! По-точно хората са уникални.
- Ооо! Така ли? – завъртя очи тя.
Набих рязко спирачки и се обърнах.
- Ако ще спорите – ще ходите пеша!
- Моля??? – чуха се три гласа едновременно.
- Дошли сме да си починем, а вие още от сега започнахте! Няма да се разберем така. Или ще си траете или си търсете хотел!
- Добре де, добре...
- Супер! Пристигнахме! – обявих и слязох.
Къщата си беше същата – бяла боя и типичния покрив. Абсолютно същата като съседните две, с изключение на това, че беше на 2 етажа и половина и че си беше нашата...
- Уау! Сякаш беше вчера когато я оставихме. – ококори се братчето ми.
- Не сме идвали откакто мама почина. – подхвърлих му ключовете, той отключи и ни изчака на прага.
- Имаме повече от година, за да си припомним времената, когато бяхме свободни...
- Точно така! – и влязохме.
Всичко стоеше така както го бяхме оставили последния път. Коридора, всекидневната и кухнята направо светеха.
Първото място, на което се озова Кобстър беше дивана...
- Май тук ще ми хареса... – промърмори и качи краката си на масата.
- Така ли? – минах покрай него и ги свалих. – Ако се държиш прилично и не съсипваш мебелите и изобщо всичко, може и да се разберем.
- И без върколашки изпълнения във къщата! – поясни и Тери.
- Уф! Много правила нещо станаха...
- Свиквай! – засмя се Фран и всички се присъеднихме към смеха й.
Внесохме багажа и всеки се настани в стаята си. Аз и Терънс си бяхме в нашите от едно време, а Коби и Франческа бяха окупирали целия последен, така да се каже, трети етаж.
- ИМА САМО ЕДНА БАНЯ И САМО ЕДНА ТОАЛЕТНА! – чу се крясъкът на приятелката ми и всички подскочихме.
- Ъ, да... С Коби ще трябва да се оправите... Някак си... А и откога на вампирите им трябва баня? – Поясних и се проснах на леглото в стаята си, като оставих вратата да се затръшне след мен.
Слава Богу, с брат ми си имахме отделни баня и тоалетна за всяка стая...
